Старобългарски речник

погребтел҄ь

погребтел҄ь -ꙗ м Човек, който погребва, придружава мъртвец до гроба нѣстъ бо семѹ отьца на ꙁем. н дрѹга ... н погребтелꙗ С 455.25 Изч С Гр ἐνταφιαστής Нвб погребител диал ДА погребач диал Дюв НГер ЕтМл ДА