Старобългарски речник
погнѣват сѧ 
погнѣват сѧ -погнѣваѭ сѧ -погнѣваш сѧ св Разгневя се, разсърдя се на някого онъ же дрꙙхлъ отде. же не погꙿнѣва сꙙ на крадъшааго С 42.10 Изч С Гр ἀμύνομαι Нвб Срв погневя се НГер ЕтМл БТР