Старобългарски речник
погнест 
погнест -погнетѫ -погнетеш св Притисна, смачкам ꙗко камꙑ велкъ мꙙ хотѣ погнест. поваѭштѹ м въ прѣпладьн подь н҄мъ С 276.2 Изч С Гр πιέζω Нвб Срв гнетя ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА