Старобългарски речник
побват 
побват -побваѭ -побваш несв каменьмь побват a) λιϑοβολέω, λιϑάζω Пребивам с камъни, убивам с камъни — смъртно наказание у евреите по решение на съда или саморазправа според старинното обичайно право ꙇрме. ꙁбвꙑ пркꙑ. ꙇ каменемь побваѩ. посъланꙑѩ къ тебѣ М Мт 23.37 ЗI, А. Срв.Лк 13.34 М въ ꙁаконѣ намъ мос повелѣ. таковꙑѩ каменемь побват М Йо 8.5 З b) λιϑάζω Замерям с камъни ждове ха каменьмъ побваахѫ С 481.19 Изч М З А С Нвб побивам, побия ’бия, набия, убия’ диал ОА ВА БТР ДА