Старобългарски речник
плащанца 
плащанца -ѧ ж 1. Долна дреха от лен или памук, която в миналото евреите носели обикновено под хитона; плащаница еднъ юноша етеръ по немь де. одѣнъ въ плаштанцѫ нагъ М Мк 14.51 онъ же оставь плаштанцѫ. нагъ бѣжа отъ нхъ М Мк 14.52 2. Плащаница; тънко бяло платно, с което по еврейски обичай се увива или покрива мъртвец; саван, покров премъ тѣ(ло) осфъ обтъ е плащанцеѭ стоѭ М Мт 27.59А кѹпль плаштанцѫ  сънемꙑ обтꙑ въ плаштанцѫ. ꙇ вълож въ гробъ М Мк 15.46А Срв.Лк 23.53 М не крльма нъ плаштанцеѭ бога покрꙑвъша С 458.7 3. Кърпа, парче платно за избърсване прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ СЕ 46b 21 Изч М А СЕ С Гр σινδών плаштанца плащѣнца Нвб плащаница църк ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ