Старобългарски речник
пщьнъ 
пщьнъ -ꙑ прил мѣсто пщьно τῆς τρυφῆς τὸ χωρίον Раят; място, изпълнено с изобилие ѡ агг҄еле. слѹга бѫд страшьнѹѹмѹ танѹ. съкръвенѹ послѹж ѹдес. на въꙁскан ꙁаблѫждъшѹѹмѹ адамѹ ... двьр мѣста пштьнааго ꙁатворшꙙ сꙙ. млꙋѭ побѣжденааго. хоштѫ сьнꙙт сꙙ съ борѫштмъ С 247.23 Изч С пштьнъ Нвб пищен ОА ВА БТР АР