Старобългарски речник
пеаловат сѧ [с] 
пеаловат сѧ [с] -пеалѹѭ сѧ [с] -пеалѹш сѧ [с] несв Опечалявам се, натъжавам се ѹенц же го пеалѹѭште с. въꙁвратшꙙ сꙙ въ манастꙑрь. недалее сѫштѹ от прѣжде реенꙑѧ цръкъве С 209.11 слꙑшавъ бож рабъ. ѹмлвъ сꙙ отъ благодѣт нападе на вꙑѭ го.  облобꙑꙁаѧ  глаголааше. не пеалѹ сꙙ ꙁѣло брате С 526.13 Изч С Гр ἀϑυμέω ἀνιάομαι Вж. при пеалт сѧ Нвб