Старобългарски речник
памфлъ 
памфлъ -а м ЛИ Памфил — свещеник в Кесария Палестинска, умр. мъченически с дякон Валент и Павел по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари мⷺца феⷬ҇р ... ҃е҃ꙇ. стъх мⷱкъ. памфла ѹалента павла порфла селевка. ѹлана.  нѣхъ А 142b 14 Изч А Гр Πάμφιλος Нвб Памфил ЛИ СтИл,РЛФИ