Старобългарски речник

отърѣꙁоват

отърѣꙁоват -отърѣꙁѹѭ -отърѣꙁѹш несв Отрязвам, отсичам тъгда повелѣ комсъ. желѣꙁнъ одрьць раждешт.  отъ пльт го ѹдꙑ отърѣꙁоват С 231.18 Изч С Гр κόπτομαι Вж. при отърѣꙁат Нвб