Старобългарски речник
отърцат сѧ 
отърцат сѧ -отърцаѭ сѧ -отърцаш сѧ несв 1. Отричам се, отказвам се вꙿсего того. отърцаѭ сѧ. ꙇхъже не помьнѭ. ꙇ ѣже съвѣдꙑ. ꙇ хъже не съвѣдꙑ. ѣже сътворхъ волеѭ. л не волеѭ СЕ 68b 6—7 2. Отклонявам [покана, предложение], оправдавам се лвкъ еднъ сътвор веерѭ велѭ.  ꙁъва мъногꙑ.  посъла рабъ сво въ годъ веерѧ. решт ꙁъванꙑмъ грѧдѣте. ѣко ѹже готова сѫтъ вьсѣ. ꙇ наѧсѧ въкѹпъ отърцат сѧ вьс М Лк 14.18 З А СК Изч М З А СК СЕ Гр παραιτέομαι Нвб отричам се ОА ВА НТ Дюв ЕтМл БТР АР Срв отрицавам