Старобългарски речник

отъпадень

отъпадень -ꙗ ср Поражение, неуспех, несполука понѣ нꙑн҄ѣ сповѣдте отъпаден бѹ вашемѹ. дадте ѹбо да мьштѫ мѹ С 35.14 Изч С Гр ἧσσα отъпаден Нвб Срв падение ОА ВА БТР