Старобългарски речник
отъметань 
отъметань -ꙗ ср Отмятане, отричане кж. отъметане петрово М 44а 5 цѣсара л хоштете вашего да распьнѫ. не мамꙑ цѣсарѣ раꙁвѣ к҄есара рѣшꙙ. отъметан беꙁ гон҄енꙗ С 435.18 Изч М С Гр ἄρνησις отъметан отъметане Нвб Срв отмятане ОА НГер ЕтМл БТР АР