Старобългарски речник
отъмест сѧ
отъмест сѧ
-отъметѫ сѧ
-отъметеш сѧ
св
сег
деят
същ
отъметѫще сѧ
м
мн
οἱ ἀϑετοῦντες
Тези, които са се отметнали, отстъпили от вяра, учение и под.; отстъпниците, еретиците
вѣстъ ома арꙗ. вѣстъ отъгонтъ ... отвраштаатъ сꙙ събора отъметѫштхъ сꙙ. гнѫшатъ сꙙ которьнааго гласа хъ
С
510.4
Изч
С
Нвб
отметна се
св
отмятам се
несв
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР