Старобългарски речник
отъкръвень 
отъкръвень -ꙗ ср Според християнското учение — свръхестествено разкриване от Бога чрез Свети Дух на божествените тайни на живота и на бъдещето; откровение вьсе бо еже не от вѣрꙑ грѣхъ естъ. могѫщомѹ же ѹкрѣпт вꙑ. по евангелю моемѹ.  проповѣданю схвѹ. по ѡкръвеню танꙑ Е 4б 7 апостолъ паулъ ... ѹклон сꙙ отъ н҄хъ. нѹждѫ себѣ сътворвъ.  їнѣмъ прѣжде жьдѫштїмъ. проповѣдат слово бе съблаꙁна. по отъкръвеню дха стааго С 24.19 не хотѣаше же овъторт ꙗже о ѹенцѣхъ свохъ ꙗвъꙗмаꙗ мѹ. ꙗвѣ же вьсѣмъ отъкръвенꙗ бꙑваахѫ С 569.14—15 бѣаше же пакꙑ  дрѹгъ даръ. бжъствънꙑхъ отъкръвен данъ стѹмѹ С 569.8 по отъкръвеню двженъ побѣждааше ѧ на молтвѫ. многашꙿд же  нѣкꙑѧ отъ братѧ хотꙙштꙙѧ ѹмрѣт С 569.24 В есхатологичен смисъл — чрез просвещение проникване в тайните на бъдещия, вечния живот. нꙑнꙗ отъпѹстш раба твоего влдко ... ѣко вдѣста о мо съпасене твое ... свѣтъ въ окръвене ѩꙁꙑкъ.  славѫ лд (!) твохъ лѣ М Лк 2.32 З А СК Изч М З А СК Е С Гр ἀποκάλυψις окръвен отъкръвен ѡкръвеніе окръвеніе Нвб Срв откровение ОА ЕтМл БТР АР