Старобългарски речник
отъдаꙗт
отъдаꙗт
-отъдаѭ
-отъдаш
несв
1. Отплащам се, изплащам се, издължавам се
їс ... веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама ... не конꙿат свого хꙑтростьнааго дѣла. то л господев отъдате
С
431.24
2.
Прен. Прощавам, опрощавам [грях, прегрешение и под.]
да вдте ꙗко власть матъ снъ лскꙑ на ꙁем. отъдаꙗт грѣхꙑ
СК
Мт 9.6
то бо ꙋдобѣе реещ. отъдаѭтъ т с грѣс
СК
Мт 9.5
бже мѣѩ власть. грѣхꙑ отъдаѣт. ꙇ дшѧ спат. тѣлеса ꙇцѣлѣт
СЕ
25а 4
отъдаꙗт
сѧ
СК
СЕ
С
Гр
ἀφίημι
ἀνταποδίδωμι
отъдаѣт
Нвб
отдавам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА