Старобългарски речник
отъвѣщат сѧ
отъвѣщат сѧ
-отъвѣщаѭ сѧ
-отъвѣщаш сѧ
св
Простя се, сбогувам се
рее же дрѹгъ дѫ по тебѣ г. древле же повелі м оⷮвѣштаті м сѧ ꙇже сѫтъ въ домѹ моемъ
А
Лк 9.61
СК
Изч
А
СК
Гр
ἀποτάσσομαι
отвѣштаті сѧ
Вж. при
отъвѣщат
Нвб
