Старобългарски речник
осьльскъ 
осьльскъ -ꙑ прил жрьнъвь осьльска μύλος ὀνικός Горният [подвижен] мелничен камък, който се върти от магаре ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ М Мт 18.6 ЗI ЗП Изч М З ЗП Нвб Срв осли