Старобългарски речник
осмрадвъ
осмрадвъ
-ꙑ
прич
прил
същ
осмрадвꙑ
м
ед
ὁ δυσωδήσας
Този, който се е осквернил, омърсил
прен
подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт
С
190.11—12
Изч
С
Нвб
Срв
осмърдя
АК
НТ
ДА