Старобългарски речник
орг҄енъ 
орг҄енъ -а м ЛИ Ориген [роден в Александрия, ок. 185 г. — умр. в Тир, Палестина 253/4 г.] — християнски богослов и философ, един от главните предшественици на ранновизантийската мисъл; разработил доктрината за алегоричното тълкуване на библейския текст. Обявен за еретик [543 г.] с едикт на имп. Юстиниан I  се отъ многааго мало събравъ. псаню прѣдахъ. оставвъ съповѣдат.  же о вѣрѣ го трѹдꙑ. ѧже покаꙁа на орг҄ена.  на еодѡра момсѹстїскааго С 301.28 Изч С Гр ᾿Ωριγένης