Старобългарски речник
омѫтт сѧ 
омѫтт сѧ -омѫщѫ сѧ -омѫтш сѧ св Попадна в затруднение въскѫѭ гі отърѣеші дшѫ моѭ ... ншть есмь аꙁъ і въ трѹдѣхъ отъ юності моеѩ. въꙁнѣсъ же сѩ  съмѣріхъ  омотіхъ СП 87.16 Изч СП Гр ἐξαπορέομαι омотіт Нвб Срв смутя се ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА