Старобългарски речник
одѣꙗт сѧ 
одѣꙗт сѧ -одѣѭ сѧ -одѣш сѧ несв Обличам се, пременявам се [образно] брⷮ҇а наⷲ҇ сь. одѣетъ сѧ въ маньтцѭ неꙁълобью. ѣко въ брънѧ правъдꙑ СЕ 97а 17 вь ньже обраꙁъ облѣе сѧ. слоѭ твоеѭ. рꙁѫ же правьдѣ пособѹѩ ... а маньтцѭ одѣне нестьлѣнью одѣѩ сѧ СЕ 99а 13 Изч СЕ Гр λαμβάνω ϑωρακίζομαι Нвб Вж. при одѣꙗт