Старобългарски речник

одрьць

одрьць -а м Уред за мъчение — скара тъгда повелѣ комсъ. желѣꙁнъ одрьць раждешт.  отъ пльт го ѹдꙑ отърѣꙁоват С 231.17 Изч С Гр ἐσχάρα Нвб Ø