Старобългарски речник
обꙑьнъ 
обꙑьнъ -ꙑ прил 1. Обикновен, който се среща често, традиционен въ ѧꙁѫ лютѫ въпадꙿш.  отъ обꙑънꙑхъ враевъ отъаꙗвъш сꙙ С 559.11 обꙑьно ср ед Това, което е обичайно, обикновено събъра же сꙙ вь дьнь тъ народъ многъ. бол҄ обꙑьнаꙿго С 568.8—9 2. Обичаен, установен, ежедневен да ако асъ трет прде.  обꙑьнѫѭ молтвѫ съконьавъше стї. наꙙшꙙ дрѹгъ дрѹга поѹштат на добро С 62.18  повелѣ въсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт. не творт вь н҄хъ обꙑьнꙑхъ слѹжъбъ С 190.26 3. Характерен, свойствен, присъщ дотеетъ стааго дрьꙁновенаꙗ сповѣдаѧ. обꙑꙿно ѹбо млосрьдь сво стꙑ С 560.9—10 хоть обꙑьнаꙗ ὁ συνήϑης Любовник, любим паулъ нѣкꙿто пол҄ьскꙑ рата ... съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ ... ꙗже ота го съгрѣшааше ... въшедъ въ домъ сво ...  вдѣвъ ѭ съ обꙑьнѫѭ ѧ хотѭ С 169.12—13 С Гр συνήϑης συνήϑεια обꙑънъ обꙑꙿнъ обꙑенъ Нвб обичен остар ВА РРОДД