Старобългарски речник
обнщат 
обнщат -обнщаѭ -обнщаш св несв 1. Обеднея, осиромашея богат обнщашѩ  въꙁлакашѩ. а вьꙁскаѭщі гѣ не лшѩтъ сѩ вьсѣкого добра СП 33.11  насъ ѹслꙑш г ... ꙗко обнштахомъ ꙁѣло помоꙁ намъ бе С 77.21 Образно. обніштаѭтъ же грѣхъмі  неправъдам людье. ꙇ но много К 3а 4 2. Прен. Отслабна, изнемощея, отпадна, грохна н пон҄еже постъ ммошълъ. ѹнꙑлꙑ бꙑшꙙ бол҄ьшꙿм дшꙙ не сьтвормъ прлежань. да не пльт обнштаѭшт. та немоштьнѣш бѫдетъ С 494.17 Изч СП К С Гр πτωχεύω πιαίνομαι [!]. обнштат Нвб Срв нищ прил нищета ж ОА ВА БТР АР