Старобългарски речник
облажень 
облажень -ꙗ ср Блаженство, висша радост блажен бо же не вдѣвъше т вѣровашꙙ. облажене бо то на нꙑ прѣдетъ. къ не вдѣвшмъ его  вѣровавшмъ к немѹ. блажен бо мꙑ вѣроѭ вдѣвьше не вдмаго С 506.11 Изч С Гр μακαρισμός облажене Нвб Срв облаж[аване] ОА ВА БТР