Старобългарски речник
нѣмоват 
нѣмоват -нѣмѹѭ -нѣмѹш несв Занемявам, онемявам, немея сьвѣшта о васъ пророкъ саꙗ рекꙑ ... нъ гда вдꙙтъ ꙙда с дѣлеса моꙗ ...  бога ꙁдрал҄ева ѹбоѧтъ ...  ѧꙁꙑц нѣмѹѭштї навꙑкнѫтъ вѣштат мръ С 325.23 Изч С Гр φελλίζω Нвб Срв немея НГер ЕтМл БТР АР