Старобългарски речник
новопрходт 
*новопрходт -новопрхождѫ -новопрходш несв сег деят същ новопрходѧщ м мн ἀποτασσόμενοι За монаси, членове на манастирското братство — новопристигащите, постъпващите в манастира сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ. на прман тѹ новопрходꙙштхъ ꙁ мра. рънорꙁььскѫѭ стнѫ. пръво въ томъ нѹат сꙙ С 284.15 Изч С Нвб новоприходящ остар ОА ВА