Старобългарски речник
нꙁърнѫт 
нꙁърнѫт -нꙁърнѫ -нꙁърнеш св Хвърля, блъсна някого отгоре надолу ꙇ вѣсѧ  до връхѹ горꙑ. на неже градъ хъ съꙁъданъ бѣаше. да бѫ  нꙁърнѫл М Лк 4.29 З А Изч М З А Гр κατακρημνίζω Нвб низрина остар ВА