Старобългарски речник
нерѫкотвор҄енъ 
нерѫкотвор҄енъ -ꙑ прил Неръкотворен, който не е сътворен с ръце ѣко мꙑ слꙑшахомꙑ  глѭшть ѣко аꙁъ раꙁорѭ црквь сѭ рѫкотворенѫѭ. ꙇ трьм дьньм нѫ нерѫкотворенѫ съꙁждѫ М Мк 14.58 З (...)котвор(...) Е 12а 11 Изч М З Е Калка от гр ἀχειροποίητος Нвб нерукотворен остар ВА неръкотворен ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР