Старобългарски речник

нераствор҄енъ

нераствор҄енъ -ꙑ прил Неразреден, чист, в който няма примеси ѣко ѣша въ рѫцѣ гні. віна нерастворена їсплънь раствореніѣ. ї ѹклоні отъ сеѩ въ онѫ СП 74.9 Изч СП Гр ἄκρατος Нвб неразтворен ОА