Старобългарски речник

нераꙁдрѣшмъ

нераꙁдрѣшмъ -ꙑ прил Неразрушим, неразкъсваем; който не може да се разкъса съкрѹште сꙙ желѣꙁнаꙗ ѫжа. нераꙁдрѣшмаꙗ С 464.21 Изч С Гр ἄλυτος Нвб Срв неразрушим ОА ВА