Старобългарски речник
непрѣстаѩ 
непрѣстаѩ - прич прил Непрестанен, непрекъснат, постоянен дръжавѣ твое влко. ꙇ не прѣстаѭщѧѩ водꙑ рѣьнꙑѩ. скрнѭ вдѣвъше ба носѧщѭ СЕ 1b 2 молтвам непрѣстаѭштам. бога отътѫдѹ молꙗахѫ. ꙁбавьнꙗ просꙙште С 461.15—16 Изч СЕ С Гр ἀκατάσχετος ἄληκτος Нвб непрестаен ЕтМл АР Срв непрестайно нареч ДА