Старобългарски речник

непосагъ

непосагъ -ꙑ прич прил същ непосагъшꙗ ж ед Неомъжена жена, неомъжената непосагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г рее же на доброобраꙁьно.  благопрлежьно къ г бе съмѫштенꙗ С 375.26 Изч С Гр ἄγαμος Нвб Ø