Старобългарски речник

непоꙁꙑбьнъ

непоꙁꙑбьнъ -ꙑ прил Непоклатим, непоколебим  съꙁъвавъ вьсе же о хрстосѣ дѹховьно го стадо. поѹвъ ѧ словесꙑ многꙑ. тврьдомъ  непоꙁꙑбномъ прѣбꙑват на камен. вѣрꙑ господьнꙙ С 208.7 Изч С Гр ἀσάλευτος Нвб Ø