Старобългарски речник
неспꙑтанъ
неспꙑтанъ
прил
Непостижим, необхватен, невъзможен за възприемане с поглед, ум и под
ѡ глѫбна богатьства прѣмѫдрост вѣд божѧ. ꙗко не спꙑтан сѫдове го. не слѣжден пѫт го
С
301.8
Изч
С
Гр
ἀνεξερεύνητος
Нвб
Срв
неизпитан
ОА
