Старобългарски речник

невънѧтъ

невънѧтъ -ꙑ прич прил Непонятен, неразбираем мо богъ неꙁдреенꙿнъ стъ  невьнꙙтъ.  не раꙁѹмѣѧ сꙙ С 21.10 Изч С Гр ἀκατάληρτος невьнꙙтъ Нвб Срв невнятен остар БТР АР