Старобългарски речник
насѣват 
насѣват -насѣваѭ -насѣваш несв Всявам в съзнанието на някого, внушавам ꙁвол҄еньꙗ бо мѫжа н вдѣт могꙑ дꙗволъ. насѣваатъ мѹ отъааньꙗ помꙑслꙑ С 523.17 Изч С Гр ὑποσπείρω Нвб насявам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА