Старобългарски речник
настѫпт 
настѫпт -настѫплѭ -настѫпш св Стъпя върху нещо, настъпя на аспідѫ і васільскаа настѫпіші СП 90.13 настѫпт на ꙁмѩ  скоръфѩ. ꙇ на вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 51b 19 Изч СП СЕ Гр ἐπιβαίνω πατέω Нвб настъпя ОА НГер ВА ЕтМл АК НТ ДА Дюв