Старобългарски речник
нарцань 
нарцань -ꙗ ср Призоваване, изричане на име бжествъное  стое. ꙇ велкое. ꙇ страшъное еже.  трепетъное. ꙇ невъꙁдръжаное нарцане. ꙇ прꙁꙑване твормъ на твое ꙁапрѣщене дѣволе. да ꙁапрѣттъ т гъ дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ СЕ 56b 9 Изч СЕ Гр ὀνομασία нарцан Нвб нарицание книж остар ВА Срв нарицателен прил ЕтМл