Старобългарски речник
намѣнꙗт 
намѣнꙗт -намѣнꙗѭ -намѣнꙗш несв Назовавам, споменавам ѹвѣдѣвъша же многашд намѣнꙗнаꙗ славънаꙗ мѫжа. саторннъ  ѹктор прстѫпьша къ прѣподобьнѹѹмѹ. молꙗста сꙙ да ю не оставтъ С 203.10 Изч С Гр μνημονεύω Нвб Срв наменя диал Дюв НГер ЕтМл