Старобългарски речник
навѧꙁат 
навѧꙁат -навѧжѫ -навѧжеш св Привържа, завържа тъгда же навꙙꙁавъ на вꙑѭ ꙁвѣр. посъла го ꙁаповѣдавъ. н дꙿномѹ ммодѫштхъ пѫтьмь пакост сътвор С 558.13 Изч С навꙙꙁат Нвб навежа, навеза ОА ЕтМл Дюв навяжа НГер на̀вежем, навезѐм, навезѝ диал ДА