Старобългарски речник
навꙑцат 
навꙑцат -навꙑцаѭ -навꙑцаш несв Научавам, уча се нъ то ѹбо отъ сего навꙑцамъ. не нктоже л насъ тамо можетъ ꙁастѫпт. же отъ дѣлъ прѣданъ бѫдетъ С 373.11—12 Изч С Гр μανϑάνω Нвб Срв навиквам ОА ВА АК БТР АР