Старобългарски речник
мьрдаръ 
мьрдаръ -а м ЛИ Мардарий — християнин, умр. мъченически в Севастия, Армения [Мала Азия] по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] заедно с Евстатий, Евгений и др. Пр. на 13 декември мⷺца деⷦ҇ в҃ꙇ҃ стъⷯ мⷱкъ. евстратіа. евсеснта (!). евћена. мьрдара.  ореста А 129b 17 Изч А Гр Μαρδάριος