Старобългарски речник
мъногоплодьнъ 
мъногоплодьнъ -ꙑ прил Многоплоден, плодовит птѣнѣ хъ ѹмънож, стада хъ многоплодъна сътвор СЕ 15b 16 Изч СЕ Калка от гр πολυτόκος многоплодънъ Нвб мнгоплоден ОА ВА ЕтМл