Старобългарски речник
мънхъ 
мънхъ -а м Монах моⷧ҇ наⷣ҇ ѹмеръшⷨ҇. свѧⷳ҇нкомь. л мꙿнхомъ. л претьнком СЕ 57b 13 Изч СЕ мꙿнхъ Срв монахъ Нвб мних книж остар ОА ВА БТР АР