Старобългарски речник
младъ 
младъ -ꙑ прил 1. Невръстен [за дете] гда младꙑ дѣт вѣ въꙁьмꙿше  вѣмъ мѹ побѣдѫ гласꙙште С 402.30 тъьѭ же ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна. беꙁълобьнааго младааго мьн҄ьшааго ... аб въ радост вьсплака С 367.26  отꙿцемъ  матеремъ простовласомъ сѫштемъ.  ꙁѣло жалꙙштемъ о младꙑхъ ꙙдѣхъ сѣен С 397.14 младꙑ м ὁ νηπιάζων, ὁ τρυφερός Младенец, дете да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню ... не ѹбоцъ непрꙗꙁньствѹ. нъ младꙑхъ беꙁълобю С 340.26 млад мо подошꙙ по жестокѹ пѫт С 135.1 2. За растение — току що поникнал, покарал, свеж отъ смоковън(цѧ) же наѹте сѧ пртъ. егда (ѹ)же вѣѣ еѩ бѫдетъ (мла)да  лствье проꙁбне(тъ. вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жтва М Мт 24.32 З, А, СК, Н. Срв.Мк 13.28 М З 3. Пресен, неотлежал мѣше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ  топлꙑ. вно  масло дрѣвѣно.  младꙑ сꙑрꙑ  аца С 291.7 ꙁ младꙑ врьстꙑ, отъ млада въꙁдраста ἐκ παιδικῆς ἡλικίας [вар. ἐκ παιδὸς ἡλικίας] От ранна възраст, от малък ꙗко бога мамъ гоже ꙁ младꙑ връстꙑ ст навꙑкохъ С 252.29 отъ млада бо въꙁдраста кротость вь н҄емъ ꙗв сꙙ С 546.19 ꙁ младъ ногъть ἐξ ἁπαδῶν ὀνύχων От ранно детство онъ же прѣвелкомъ гласомъ въꙁꙿпвъ рее. ꙁмладь ногът цѣломѫдръствѹѭ. ꙁ ѫтробꙑ матере моѧ кръстꙗнъ смъ С 117.27 М З А СК Н С Гр νήπιος ἀκέραιος ἄωρος ἀπαλός νεαρός τρυφερός νέος χλοηφόρος Нвб млад ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Младиците МИ ЙЗ,МИПан Младието МИ БМС Младнина махала МИ ЙЗах,Кюст.кр Младока МИ Младата МИ ГХ,МИМ Младово МИ СНМБ