Старобългарски речник

мартнъ

мартнъ -а м ЛИ 1. Мартин — християнин, умрял мъченически с Приск и Николай. Пр. на 22 септември (к҃в҃) стѣ бц. въ хрꙋсѡпол.  стꙑмъ мѫенкомъ прскѹ.  мартнѹ.  нколаѹ Е 35б 15 2. Мартин — име, познато от надпис аꙁъ марътнъ пе (!) П6 Изч Е П6 Гр Μαρτῖνος От лат Martinus марътнъ Нвб Мартин ЛИ НГер СтИл,РЛФИ Мартински ФИ Мартинов ФИ СтИл,РЛФИ Мартиново МИ СНМБ