Старобългарски речник
лѣнъ 
лѣнъ -ꙑ прил Ленив отъвѣштавъ же гъ его рее емѹ. ꙁълꙑ рабе  лѣнꙑ М Мт 25.26 З Изч М З Гр ὀκνηρός Нвб Срв ленив ОА Дюв НГер БТР АР РБЕ ДА леняв, ленав диал НГер ДА лен ’леност’ остар НТ БТР АР РРОДД ДА