Старобългарски речник
льщат сѧ 
льщат сѧ -льщѫ сѧ -льщш сѧ несв Лъщя, блестя ꙇ бꙑшѧ рꙁꙑ его льштѧштѧ сѧ бѣлꙑ ѕѣло ѣко снѣгъ М Мк 9.3 З Изч М З Гр στίλβω льштат сѧ Нвб лъщя [се], лъщея [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА