Старобългарски речник

лѹньскъ

лѹньскъ -ꙑ прил Лунен сльньце свѣта съвлъкъ сꙙ облѣе сꙙ въ тъмѫ. лѹньскаа красота напрасно омрье С 475.14 Изч С Нвб Срв лунен ОА ЕтМл БТР АР лунев ЕтМл